ВЪПРОСИ, които засягат достъпа до медицинска помощ на гражданите на Европейския Съюз на територията на Република България като държава-член (ДЧ) на Европейския съюз.

• Кой е гражданин на европейския съюз? 

• Какви са сроковете за пребиваване в Република България на гражданите на Европейския Съюз?

• Кои са необходимите документи да се легитимирам като гражданин на ЕС в република България? 

Отговор на тези въпроси ще намерите в ЗАКОНА ЗА ВЛИЗАНЕТО, ПРЕБИВАВАНЕТО И НАПУСКАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ЧЛЕНОВЕТЕ НА ТЕХНИТЕ СЕМЕЙСТВА (в сила от 01.01.2007 г. Обн. ДВ. бр. 80 от 3 Октмври 2006 г., изм. ДВ. бр. 109 от 20 Декември 2007 г.).

Този закон се прилага и спрямо гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно придвижване.

Чл. 1. (2) Гражданин на Европейския съюз е лице, което е гражданин на държава - членка на Европейския съюз.

Чл. 2. Гражданин на Европейския съюз пребивава в Република България с лична карта или паспорт за срок до три месеца.

Чл. 6. (1) Член на семейството, който не е гражданин на Европейския съюз, пребивава в Република България с паспорт за срок до три месеца от датата на влизане в страната. 

(2) Гражданин на Европейския съюз може да пребивава в Република България продължително или постоянно, за което му се издава удостоверение от Национална служба "Полиция".

Чл. 7. (1) Продължителното пребиваване е за срок до пет години.

(2) Удостоверението за продължително пребиваване се издава на гражданин на Европейския съюз, който отговоря на едно от следните условия:

1.работник е или е самостоятелно заето лице в Република България;

2.притежава здравна осигуровка и необходимите финансови средства за покриване на разходите по пребиваването си и тези на членовете на семейството му, без да са в тежест на системата за социално подпомагане; размерът на финансовите средства се определя с акт на Министерския съвет;

3.записан е в учебно заведение за обучение, включително и професионално обучение, и отговаря на условията по т. 2. 

Чл. 8. (1) Удостоверението за продължително пребиваване се издава и на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който представи:

1.лична карта или паспорт;

2.документ, който удостоверява, че е член на семейството или е във фактическо съжителство с гражданина на Европейския съюз.

(2) На лице по Чл. 8.  ал. 1, т. 1 се приравнява и лице, което вече не е работник или самостоятелно заето лице и е:

1.в състояние на временна неработоспособност поради заболяване или злополука;

2.регистрирано като безработно в дирекция "Бюро по труда", след като е работило повече от една година и е останало безработно или е прекратило дейност като самостоятелно заето лице;

3.регистрирано като безработно в дирекция "Бюро по труда" след прекратяване на договор със срок до една година или е останало безработно през първите дванадесет месеца след прекратяване на договор със срок над една година;

4.започнало професионално обучение, което:

а) е свързано с работата му, когато договорът му е прекратен по негово желание;

б) не е свързано с работата му, когато договорът му е прекратен от работодателя.

(3) В случаите по Чл. 8.  ал. 3, т. 3 лицето запазва статуса си на приравнено към ал. 1, т. 1 за срок от шест месеца, а по ал. 3, т. 4 - до приключване на професионалното обучение.

(4) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, може да пребивава продължително или постоянно в Република България, за което му се издава карта за пребиваване.

Чл. 16. (1) Гражданин на Европейския съюз или член на семейството му, който е гражданин на Европейския съюз, получава удостоверение за постоянно пребиваване, ако е пребивавал непрекъснато в продължение на пет години в Република България и ако отговаря на едно от следните условия:

1.работил е през последната една година към момента на прекратяване на договора като работник или на дейността му като самостоятелно заето лице, навършил е пенсионна възраст или по отношение на него е налице основание за по-ранно пенсиониране и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от три години;

2.работник е или е самостоятелно заето лице, което не работи поради трайно намалена работоспособност и е пребивавал непрекъснато в Република България повече от две години;

3.работник е или е самостоятелно заето лице и неработоспособността му е резултат от трудова злополука или от професионална болест;

4.работник е или е самостоятелно заето лице, което в продължение на три години непрекъснато е пребивавало и работило в Република България и работи като такова в друга държава членка, като запазва мястото си на пребиваване в Република България и се връща поне веднъж седмично в нея.

(2) За упражняване на правата по ал. 1, т. 1 и 2 времето на работа в другата държава членка се смята за време на работа в Република България, като към него се приравняват и периодите на регистрирана безработица и на прекъсване на работа поради болест и злополука.

(3) Условията по ал. 1, т. 1 и 2 не се прилагат, когато работникът или самостоятелно заетото лице има сключен брак или е във фактическо съжителство с гражданин на Република България или такъв, който е загубил българското си гражданство по силата на сключване на брак с него.

(4) Когато работникът или самостоятелно заетото лице има право на постоянно пребиваване по ал. 1, членовете на семейството му, които живеят заедно с него в Република България, независимо от гражданството им, също имат право на постоянно пребиваване.

(5) При смърт на работника или на самостоятелно заетото лице, преди да придобие право на постоянно пребиваване по ал. 1 и договорът или дейността му не са прекратени, членовете на семейството му, които живеят с него в Република България, могат да придобият право на постоянно пребиваване, ако отговарят на едно от следните условия:

1.работникът или самостоятелно заетото лице към момента на смъртта е живяло непрекъснато в Република България в продължение на две години;

2.смъртта е резултат от трудова злополука или професионална болест;

3.преживелият съпруг е загубил българското гражданство поради сключване на брак с работника или самостоятелно заетото лице.

  Удостоверението за постоянно пребиваване се отнема от лицето, на което е издадено, ако то отсъства от Република България за срок по-дълъг от две последователни години.

Чл. 18. (1) Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, получава карта за постоянно пребиваване, ако е пребивавал непрекъснато за срок от пет години в Република България заедно с гражданин на Европейския съюз.

(2) Заявлението до Национална служба "Полиция" за издаване на карта за постоянно пребиваване се подава два месеца преди изтичането на срока на продължителното пребиваване.

(3) Картата за постоянно пребиваване се издава в срок до един месец от подаване на заявлението.

(4) Картата за постоянно пребиваване се преиздава служебно на всеки десет години.

(5) Картата за постоянно пребиваване се отнема от лицето, на което е издадена, при отсъствието му от Република България за срок по-дълъг от две последователни години

Чл. 19. Отнемане на правото на пребиваване в Република България се налага на гражданин на Европейския съюз или на член на семейството му, когато:

1.са отпаднали основанията за пребиваване по чл. 8;

2.се установи, че за получаване на правото на пребиваване е представил неверни данни;

3.лицето отсъства от Република България за срок по-дълъг от две последователни години;

4.лицето страда от заболявания с епидемичен потенциал, определени от Световната здравна организация. 

 Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Член на семейството на гражданин на Европейския съюз" е:

а)лице, което е сключило брак или има фактическо съжителство с гражданин на Европейския съюз;

б)низходящ на гражданин на Европейския съюз, който не е български гражданин и не е навършил двадесет и една години или е лице на негова издръжка, или е наследник на съпруга;

в)възходящ, който е на издръжка на гражданина на Европейския съюз или на съпруга.

2. "Удостоверение за продължително пребиваване" е документ, който се издава от Национална служба "Полиция" и удостоверява правото на продължително пребиваване на гражданин на Европейския съюз в Република България.

3. "Удостоверение за постоянно пребиваване" е документ, който се издава от Национална служба "Полиция" и удостоверява правото на постоянно пребиваване на гражданин на Европейския съюз в Република България.

4. "Карта за продължително пребиваване" е документ, който се издава от компетентния орган и удостоверява правото на продължително пребиваване на член на семейство, който не е гражданин на Европейския съюз.

5. "Карта за постоянно пребиваване" е документ, който се издава от компетентния орган и удостоверява правото на постоянно пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз.

6. "Уважителни причини" са бременност и раждане, тежко заболяване, обучение или професионално обучение.

             И така ако сте гражданин на Европейския съюз или на Норвегия, Исландия и Лихтенщайн (за Конфедерация Швейцария все още важат двустранните спогодби) в сила са:Правилата за Координация на Системите  за Социална Сигурност на  Държавите - Членки.

Те са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят. (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ Допълнителни разпоредби § 1. 22. нова - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.)

и:

1. Ако пребиваването Ви е временно т.е. до три месеца имате право на  всяка необходима медицинска помощ за времето на престоя  в Република България.

2. Пребивавате в Република България  продължително (от три месеца до пет години) или постоянно (повече от пет години) Вие имате право на достъп до медицинска помощ както всеки български гражданин.

"Необходима медицинска помощ" е всяка медицинска помощ, която по лекарска преценка следва да се предостави на лицето за времето на престоя му в Република България и която не може да се отложи до планираното му завръщане в страната, в която то е осигурено.(ПОСТАНОВЛЕНИЕ  157 ОТ 5 ЮЛИ 2007 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ ПРАВОТО НА ДОСТЪП ДО МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 119 ОТ 2006 Г. (ДВ, БР. 45 ОТ 2006 Г.) Обн. ДВ. бр.57

Редакция ББ 15.09.2008